Имението Маундрелл

**KiTaNa-sAma** Чет Окт 09, 2008 7:02 pm

Имението беше на три етажа и имаше 40 стаи.Беше типично старинно имение и едва ли имаше дума,която да го опише по-добре от "антично".Намираше се сред гориста местност извън Стархалт.До там се стигаше по черен път,едва забележим за повечето гости.Щом голямата черна порта се отвореше,пред посетителя се разкриваше красивата входна зала,осветена от полилей със множество запалени свещи.На първия етаж се намираха двете гостни,голямата кухня,трапезарията,хола,стаята за кафе и двете бани.На втория етаж се намираха спалните на семейството,голямата библиотека,където Елла често се скриваше и дневното отделение,където бяха ковчезите.Там нямаше прозорци.На втория етаж се намираха и лабораторията и работилницата на Елла.На третия етаж бе обсерваторията,малката кухня,стаята на персонала и ателието на Клаудиус,той сам си шиеше дрехите,защото вкусовете му бяха твърде странни.В градината се намираше малката борова горичка и езерцето,където плуваха ято патици през лятото.В лехите,които Гуинивир бе посяла растяха,рози,макове,минзухари и нарциси,всяко според сезона си

Стълбището
Стаята за кафе
Първата стая за гости
Спалнята на родителите й
Спалнята на Елла
Спалнята на Клаудиус

**KiTaNa-sAma** Нед Окт 26, 2008 2:41 pm

Арен влезе задъхан през широката порта на имението и бързо влезе в стаята с ковчезите.В момента там още нямаше никого,но скоро щяха да дойдат роднините му.Не му беше до разговори сега затова реши да се скрие в своето легло
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нощта отново настъпи в Стархалт.Уличните лампи светнаха и по калдъръмените улички затракаха карети.С една дума градът се събуди за нощната си разходка в света на забавата.Босите сирачета,които просеха по улицата днес получаваха доста повече възнаграждение от обикновено.Очите им светеха щасливо и те бързо отиваха до приятно ухаещата пикарница,откъдето си купаваха няколко резена пресен хляб.В имението Маундрелл също бе настанало оживление .Арен бързаше от една стая в друга мъкнейки със себе си дрехи или чинии.Откакто дойде в имението го използваха меко казано за роб.Неговите леля и чичо бяха доста строги и не само той беше подкарван усилено.Братовчедка му Елла също беше доста изморено от многото зачади,които имаше.Тя му съчувстваше и когато свърши му помогна.Днес Арен очакваше Алморела,жената,която срещна съвсем наскоро.Той беше споделил с Елла за нея и поиска разрешение да вземе стаята на момичето,за да посрещне Соджиа.Съгласието беше дадено,чаят беше сложен на печката и Арен вече тръпнеше от очакване да проведе интелигентен разговор със жената

**Naith** Нед Окт 26, 2008 6:20 pm

Алморела се чувстваше необичайно. От доста време не беше комуникирала нормално с друго живо същество. Може би беше нервна. Не че очакваше някакво нападение или подмолна постъпка от страна на Арен, но нещо сякаш я тревожеше. Някакво неприятно чувство, стаено дълбоко в душата й...
Чудеше се как да постъпи. Беше й странно просто да позвъни или да почука на вратата. Нямаше желание да се засича с някой от другите вампири населяващи имението Маундрелл. Не беше сигурна дали нервите й ще издържат. Цял ден беше обикаляла града, зареяна в мисли и подготвяща се за вечерта. Беше любопитна. Ди Бару определено беше интересна личност, беше толкова различен от повечето вампири, които беше срещала. Не можеше да повярва, че създание сътворено да убива, за да живее, може да претърпи подобна метаморфоза. И да поучава околните, било и напълно непознати...
Замъкът беше красив. Алморела по принцип имаше слабост към замъците и винаги беше мечтала да обитава някой. Но да се върти сама по празните зали не беше по вкуса й. Изкачи стъпалата и застана пред портата. Мракът навън се сгъстяваше, но вечерта се очертаваше тиха и ясна. Соджиа почука на вратата...

**KiTaNa-sAma** Пон Окт 27, 2008 6:14 pm

Арен беше толкова развълнуван,че на два пъти без да иска се блъсна в горния праг на кухненската врата.Това страшно забавляваше братовчедка му,която не пропусна да се пошегува с него.Двамата бяха наредили прилично масата в стаята на вампира,защото той смяташе да вечеря насаме с Алморела.Другите му роднини бяха скептични към каквито и гости той да поканеше,затова той избягваше да бъде около тях.Когато вече беше почти 10 часа на вратата се почука.Арен отново така се стресна,че за малко не падна от стола си.Иконома отвори вратата и тъкмо да поведе Соджиа нагоре по стълбите,когато Арен се появи и пое тази работа.Жената наистина бе очарована от разкоша,който цареше в сградата.Стълбището бе огромно и застлано с червен килим.Лампионите светеха ярко и поставяха на показ всяко едно излъскано до блясък съкровище на семейството.Очевидно не им липсваше нищо.Двамата поеха по стълбището и после по левия коридор към спалните помещения.В началото на коридора седеше Елла,цялата в сиво и светлосиньо.В ръцете си държеше голяма прокъсана кукла с изкорубени очи.Проследи с поглед гостенката,усмихна се егоистично и влезе в стаята си.Момичето въобще не се хареса на Алморела.Тя не скри презрението си към нея и това накара Арен да се почувства малко неловко.Елла рядко харесваше който и да е и затова той не я винеше,но щом не се харесваха това беше само пореден проблем за него.Стигнаха до последната врата в коридора.Тя бе по-стара и по тясна от другите,но материала бе същия скъп абанос.Арен отвори вратата и остави Соджиа да влезе първа

**Naith** Сря Окт 29, 2008 3:12 pm

Всичко около нея говореше за разкош. Нещо, което Алморела никога не беше познавала. Тя оглеждаше с любопитство къщата, като постепенно възвръщаше пълното си самообладание. Къщата беше стара, както сигурно и семейството, което живееше тук. Арен поведе жената по коридорите, най-вероятно към някоя от по-малките стаи. Не вярваше да вечерят заедно с леля му и чичо му... По пътя си срещнаха някакво момиче, което само напомни на Соджиа защо презираше повечето от вампирите. Имаше силен шанс да бе някоя роднина на Арен, затова жената се въздържа от коментар, но очите й говореха достатъчно красноречиво.
Предположението й за вечерята се оказа вярно. След каро ди Бару я преведе през няколко коридора, той най-сетне се спря пред една врата, отличаваща се от другите само по размера си. След като я отвори, остави Алморела да влезе първа. В стаята имаше приготвена маса за двама. Жената въздъхна на ум. Повече срещи явно не се очакваха...
Арен й помогна да седне, като след това самият той се настани. Мълчанието беше започнало да става тягостно, затова Алморела реши да зададе първия си за вечерта въпрос:
- Всичко в тази къща говори за типичен вампирски род... Кажи ми, как си успял да запазиш - тя се усмихна иронично - човещината си през годините прекарани тук? Предполагам, че все пак се погаждаш с роднините си...

**KiTaNa-sAma** Сря Окт 29, 2008 4:43 pm

-Ами въщност роднините ми не са толкова лоши.Момичето,което видя преди малко е доста добро създание.Преди бе точно като мен.Не искаше да убива никого,но сега се промени.Все пак обаче запази част от предишния си характер.Именно тя ни издейства вечерята.Ако не беше тя още щях да върша домакинска работа.
Арен се усмихна и се опита да убеди гостенката си.Тя очевидно не бе преценила правилно тази роднина на Арен.Меката светлина на свещите хвърляше своя романтичен приглас към тихата вечеря.На масата имаше две следноголеми порцеланови чинии,в които се мъдреха две страшно сочни пържоли,разбира се алангле.Бяха украсени с разнообразни зеленчуци и поляти с бял сос.За пиене Арен бе избрал едно от най-хубавите вина от избата и се молеше да не му се скарат,заради това,но гостенката го заслужаваше.Соджиа изглеждаше малко объркана.Въпреки това се държеше мило и благоприлично с вампира.Двамата завързаха разгорещен разговор за начина на живот през годините
-Времето се променя вече.Светът напредва,а ние изоставаме във времето.Ние сме антики и никога няма да се впишем в новия свят.Не мисля,че някой ще ни приеме.Може да ни използват като музейни експонати.Да ни приберат в клетки и да сме като животни на показ.Това ще е ужасно
-Хм,някои от вашия род са го заслужили,Арен.Извини ме,но е така.ТИ заслужаваш нещо по-добро от този мъченически живот.Ти страдаш и не можеш да се избавиш.Само чрез смъртта ще избягаш,но...

**Naith** Чет Окт 30, 2008 6:21 pm

Вечерята беше чудесна, Арен се държеше доста джентълменски и Алморела се опитваше да отговори подобаващо на домакина си. Той сякаш се разкриваше малко по малко, със своите собствени проблеми и терзания. Соджиа правилно беше предположила при първата им среща, че той е различен от другите. Това да я покани тук беше едно от доказателствата. Повечето хора, с които се запознаваше, предпочитаха да я отбягват. Или ги беше страх от нея, или пък я презираха заради произхода й. Но в ди Бару се беше запазило нещо съвсем невампирско, нещо заради което той се отличаваше от тях. Алморела имаше чувството, че съществуването му сред себеподобни, които рядко споделят възгледите му, беше тежко за мъжа. Разговорът се беше насочил към начина на живот през годините и Соджиа намери удобен момент да направи малка забележка. Щеше да се опита изясни предположенията си.
- Времето се променя вече. Светът напредва,а ние изоставаме във времето. Ние сме антики и никога няма да се впишем в новия свят. Не мисля,че някой ще ни приеме.Може да ни използват като музейни експонати. Да ни приберат в клетки и да сме като животни на показ. Това ще е ужасно
- Хм,някои от вашия род са го заслужили,Арен. Извини ме,но е така. Ти заслужаваш нещо по-добро от този мъченически живот.Ти страдаш и не можеш да се избавиш.Само чрез смъртта ще избягаш,но...
Алморела замълча за миг, а очите й проблеснаха:
- Но си вампир и по принцип си обречен на безсмъртие. Може би това не е проблемът? Ние живеем за миналото си, но според мен съвременният свят може да е едно чудесно място и за такива като нас... Аз лично нямам намерение да се оставя да бъда затворена в клетка и изложена на показ за забавление на човечеството...

**KiTaNa-sAma** Съб Ное 01, 2008 3:07 pm

Вампирът се опита да каже нещо,но се отказа.Твърде силно му въздействаше Алморела.Тя съвсем сериозно се бореше срещу всички злини,които можеха да й бъдат причинени и не смяташе да се оставя на съдбата.Тя я контролираше."Дали и аз го правя?" замисли се дълбоко Арен.Навън вятърът задуха и започна да удря прозорците в рамката.В стаята влетяха няколко пожълтели листа и бавно кацнаха на шарения персийски килим.Ди Бару стана и с известно усилие затвори кепениците на прозореца.Вятъра продължаваше да се усилва.Предвещаваше прииждането на буря.Известно време отново бе настъпила тишина в стаята.Потракването на сребърните вилици отекваше глухо из стаята.Соджиа избърса устата си,закашля се и подхвана темата наново.Не смяташе а се отказва
-Както казах преди малко,животът е непредвидим,но можем да се борим и да го планираме,ако сме достатъчно силни.Според теб силен ли си,ди Бару?
Отново мъчителна пауза.Арен преценяваше своите възможности и предстоящия си отговор.Избягваше очите на жената със страх да не би тя да го презре за колебанието му
-Силата е нещо относително,г-це Соджиа.Всеки притежава сила от някаква разновидност.И да,аз притежавам сила и смятам,че мога да бъда доста противоречива личност,но може би това ще ми кажете и вие

**Naith** Вто Ное 18, 2008 5:52 pm

Алморела се облегна на стола и отпи от виното. Наслаждаваше се на разговора. От толкова време не бе имала реална възможност просто да седне с някого и да поприказва, както казваше старият й учител. И поне имаше какво да си каже със събеседника си. След кратко мълчане Соджиа се усмихна:
- Може и да си противоречива личност, но според мен обстоятелствата ти се противопоставят повече, от колкото ти на тях. Не принадлежиш на това място. Може и да се опитваш да го отричаш, но някъде дълбоко в себе си го знаеш. Може би има някаква сантиментална стйност, не знам, но ти просто не си за тук. Слуга на собствените си роднини... Това не е противоречие на обстоятелствата? Ти си различен от тях... И го знаеш, но нещо те възспира да... - тя замълча - да се изявиш изцяло. Но може и да греша...

Съжалявам за невероятното закъснение, но тези седмици ни размазаха в училище и ще продължават....

**KiTaNa-sAma** Пет Апр 03, 2009 7:54 pm

Арен отвори уста да възрази,но не успя.Нещо в него потвърждаваше теорията на Алморела изцяло и сякаш го упрекваше,че е така.Съвестта му бе омърсена и той бе сърдит единствено на себе си.Но какво можеше да направи.Погледна Соджиа и изпълнен с надежда поглед.Имаше нужда от помощ,но и тя не можеше да му помогне,ако той сам не искаше да си помогне.Стисна нервно дръжката на винената чаша и загледа отнесено кадифената течност,която се плъзгаше по кристала.Няколко минути в стаята царя дълбоко мълчание.На прозореца кацна голяма черна сврака и затрака нервно по стъклото,после спря и зяпна с големите си изцъклени очи жената.Гадния звук,който излезе от човката на съществото стигна до ушите на Соджиа приглушено и тихо,но все пак не й хареса.Имаше чувството,че всеки момент ще се случи нещо ужасно.

Sponsored content

Имението Маундрелл

Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл

Re: Имението Маундрелл