Нападението

**Jeremy_McLaud** Сря Окт 15, 2008 9:00 pm

Нощта падаше бавно над елфическите земи. Луната бавно изгряваше над хоризонта и изпълваше гората със сребърна светлина. Джеръми тичаше бързо към елфските земи, воден от жаждата си за кръв. Луната изгря изжяло. Джеръми изпита неописуеми болки и след това.. След това започна да нараства, тялото му се окосмяваше, очите пожълтяваха, зъбите нарастваха и след секунди... След секунди той се бе превърнал във върколак - голям, силен и свиреп. Изпълнен с още сили той тичаше по - бързо и по - бързо докато не стигна първото село. Лунатя огряваше белите, окрасени с камъни покриви и създаваше впечатление, че къщите излъчват светлина. Джеръми се промъкваше бавно в сенките. Набеляза си една къща и открехна леко вратата. Той се озова в малка стая, в която спеше елф с жена си. Върколака затвори бавно вратата и се прокрадна леко. Запуши устата на елфа с уста и го захапа право в гърлото. Елфа подскочи, но за секунда издъхна. Елфидата се събуди и надда писък. Джеръми я удари с лапа и тя падна пезжизнена на земята. Върколака се поогледа и забеляза някакво съндъче на една малка масичка. Грабна го и се изнесе набързо от къщата. Двама стражи го забелязаха и го подгониха, но той тичаше извънредно бързо и те не успяха да го допгонят. Върколака тичаше ли, тичаше без да се обърне назад, камоли да спре. Когато навлизаше градчето той забави ход и се скри в една глуха уличка. Отвори кофчежето. В него имаше прекрасни елфически бижута и един медальон с капаче. Той отвори капачето и видя нещо, от което сърцето му подскочи. На снимките бяха майка му и баща му. Нима той е убил собствените си родители? Какво ли беше сторил.. Не знаеше и мож би никога нямаше да узнае.
Луната залязваше и Джеръми възвръщаше нормалният си вид. Докато стигна до домът си той вече си изглеждаше на човек. Скри съндъчето в тайник, намиращ се под леглото му и се просна по гръб. Загледа се в тавана и започна да мисли " Дали това са родителите ми?" " Не, невъзможно е, та те са човеци, а не елфи". Джеръми продължаваше да мисли и нещо го разкъсваше отвътре. Мисли, мисли и накрая реши - ще отиде пак там и ще види какво се е случило...