Джеръми МакЛауд

**Jeremy_McLaud** Пон Окт 13, 2008 6:38 pm

Име: Джеръми Ангъс МакЛауд

Раса: Върколак

Години: 130 /изглежда на 19/

Външен вид:

Джеръми е висок два метра, тежи деветдесет килограма, поддържа се винаги в добра форма. Лицето му е триъгълен тип. Има тънка лента брада, описваща челюстта му и завършваща в катинарче на брадичката. Очите му са черни, косата също. Ходи винаги разрошен. Има чип нос и леко щръкнали уши. На лявата си ръка има белег от ухапване. Ухапването, което го е превърнало във върколак. На дясната си плешка има родов
белег.

Характер:

Джеръми е безкомпромисен, дързък, съобразителен и зъл. Никога не се оставя да бъде победен, винаги успява да победи. Не прави никакви компромиси и винаги отстоява мнението си. Не обича лигьовците и мрънкачите. В повечето случаи е сърдит или по – лошо ядосан. Голям авантюрист, любител на приключенията. Не се страхува от нищо.

История:

Джеръми е роден в малко градче в Австралия. Веднъж, когато бил на дванадесет се връщал от училище по обичайният маршрут – покрай гората, за която се носели зловещи легенди.
Както вървял чул шум, откъм гората. Обърна се и видял тъмен силует. Уплаши се. По челото му бавно се стече капка пот. Момчето гледа със страх между дърветата, където силуетът бавно се плъзга измежду сенките. Но изведнъж причинителя на шума изчезнал. Сякаш се изпарил. Изпълнен с любопитство той тръгна навътре в гората. Знаеше, че може да е опасно, но не се вълнуваше много от това. Докато вървеше не усети, колко навътре е влязъл. В един момент се обърна и видя зад себе си само дървета. Нито един слънчев лъч не преминаваше през гъстите клони на дърветата. Обърна се напред и продължи по пътя си. След пет минути чу шум зад себе си и се обърна. Пред него стоеше едър мъж с прошарена черна коса. Той сграбчи момчето и го захапа за лявата ръка. Странното беше, че Джеръми не усещаше болка,а сякаш преливаше от енергия. Изведнъж се изпълни с ярост. Мъжът го пусна на земята и
го повлече още навътре в гората. След минута влачене двамата се озоваха на слабо осветена поляна. На тази поляна имаше голям камък, а върху камъка – портал. Голям зелен портал , водещ към някаква неизвестна и нова земя. Мъжът хвърли Джеръми в портала, а след това скочи и той. Порталът се затвори и сякаш нищо не се беше случило.
Джеръми и мъжът се озоваха на някакъв мрачен път.. Беше нощ. Само луната хвърляше мъждива светлина и огряваше малкото селце, до което се намираха Джеръми и мъжът. Нападателя тръгна по пътеката, а Джеръми го последва безмълвно. Вървяха около три минути и
се озоваха пред малка изоставена колиба. Мъжът отвори и двамата влязоха вътре. На стената светеше газова лампа, която осветяваше малката стаичка. По средата имаше маса и няколко счупени стола. На масата имаше сух комат хляб, а в един от ъглите имаше постлана слама. Мъжът седна на един от столовете. Джеръми седна пред него.
- Къде съм? – попита момчето.
- В дома ми. – каза студено мъжа.
- Ха, в домът ти. А били ми казал какво се случи. Защо ме захапа.. Какъв беше този портал.. Защо направи всичко това?
- Аз съм.. Ахх как да ти го кажа.. Върколак. – рече мъжа, гледайки Джеръми право в очите. Момчето подскочи и стана от стола. Започна да върви назад, докато се блъсна в прогнилата стена.
- Не се страхувай, няма да ти сторя нищо. Ти вече си един от нас. – каза мъжът като посочи кървящата ръка на момчето.
- Но.. Но аз не искам! Искам да се върна у дома при родителите си! – развика се момчето.
- Тихо момче! Забрави за тях! Сега си в един нов, по – различен свят. Когато го опознаеш ще го харесаш. Довери ми се.
- Да ти се доверя ли!? Та ти ме захапа довлече ме в тази бърлога и сега искаш да ти вярвам?! Няма да стане мой човек!
- Виж, пикльо не ми говори с такъв тон! Не съм богаташ и не мога да си позволя палати. За сега ще се задоволяваш с това. Ще те обуча в занаята на шаманството. Аз съм лечител, но ти.. Ти ще бъдеш боец.
- Не, не! Не искам! Тръгвам си! – каза Джеръми и излезе от къщата на бегом.
Мъжът просто се изсмя и стана. Чу се вой. Джеръми тичаше по пътеката без да поглежда зад себе си. Мъжът тичаше изключително бързо и след секунди настигна момчето и го сграбчи. Джеръми започна да рита и, но мъжът го удари и той загуби съзнание.
На сутринта момчето се събуди с болки във главата. Той лежеше върху купа слама. На масата стоеше мъжът и пиеше бира, закупена от селската кръчма.
- Къде съм? – продума тихо момчето.
- В домът ми. Снощи се развълнува прекалено много и ми се наложи да приложа сила. Аз се казвам Джак.
- Да, и си върколак. Както и аз.. Нали?
- Да, правилно си разбрал. Днес ще те разведа из града да се разпознаеш с останалите, а утре започваме с тренировките. Аа виж купих ти яхния от кръчмата. Не е кой знае какво, но ще се заситиш. Само, моля те, не се дръж като снощи, защото ще се наложи пак да те ударя.
- Добре, добре. Но искам да видя родителите си.
- Виж момче. За тях времето е спряло. НЕ се притеснявай те са добре.
- Но когато умра? Какво ще се случи с тях.
- Е, все ще се намери някой да те метне през портала и ще се върнеш там – жив и здрав като малко дете.
- О, това е страхотно, но аз искам да ги виждам от време на време.
- Това не е проблем.. Ще можеш да се връщаш през портала,а след това пак ще трябва да идваш тук. Просто кажи на родителите си,че отиваш да играеш и това е. А сега ела да те запозная с няколко приятели.

ПС: Надявам се да не съм те изтормозил с историята xD

**KiTaNa-sAma** Пон Окт 13, 2008 7:05 pm

УАУ!!!Невероятно!Героя е приет,разбира се.Приятно прекарване

**Gaara_chan** Пон Окт 13, 2008 7:41 pm

УАУ!Паднах от стола.Не съм виждала такъв удивителен герой.Приет е и от мен естествено.

**Jeremy_McLaud** Пон Окт 13, 2008 7:47 pm

Е, айде сега.. Не е кой знае какво.. Малко пвоече се развилнях ама то така става.. затишие пред буря. От доста време не бях писал истории и ми излезе отвътре

**Nejna_droga** Пон Окт 13, 2008 8:27 pm

Много готин герой.Историята е интересна

Sponsored content

Джеръми МакЛауд

Джеръми МакЛауд

Re: Джеръми МакЛауд

Re: Джеръми МакЛауд

Re: Джеръми МакЛауд

Re: Джеръми МакЛауд

Re: Джеръми МакЛауд