Виктор Юго - "Клетниците"

Е, може на някои да се стори доста детско и малко странно, че пускам тема за тази книга, но истината, че тя е една от най-истинските, които съм чела досега. Толкова много чувства, различни персонажи и характери се преплитат в нея, толкова трагедия и реализъм, че направо настръхвам. В това си творение Юго е постигнал нещо уникално - съвсем ненатрапчиво е предал как от дъното на битието всеки може да достигне до върха без да иска никаква похвала или награда. Винаги когато я чета, плача на последните глави. Не, не защото съчувствам на Козет или защото Жан Валжан умира. По-скоро ме трогва жертвата, която прави той, за да е щастливо дете, които дори не е негово. Цялата болка, която сам си причинява, за да не пречи на нечие друго щастие ... Това просто е една уникална книга, която е цяло съкровище за всеки човек!